logo5

Язовирен релакс

Комплекс Лазур 03Когато си мисля за релакс си представям вода, гора, простор, тишина. Затова доста често посещавам едно от любимите ми места, което покрива всички мои изисквания – яз. Копринка. Язовирът, изграден в близост до едноименното казанлъшко село, е едно от големите постижения на хидромелиоративното строителство от социалистическия период на страната ни. Освен това, язовирът е известен и с това, че е място за срещи на Националното движение „Русофили“, които се събират на обширните поляни около водоема всеки септември от 2003 г. насам.

Язовирът ми е „зареждачката“, защото водата ме успокоява, а в околните горички, при подходящи метеорологични условия, мога да се отдавам на едно от хобитата си – да събирам гъби. Не един и два буркана с туршия от рижики съм напълнила от тези местности, но за това – друг път ще разказвам.

Едно от най-неприятните неща в кухнята ми е да чистя и приготвям риба. Натрапчивата миризма се е набила в ноздрите ми още от детските години, когато всяка сряда ядяхме риба, предимно скумрия на скара. Неприязънта към рибните аромати сведе консумацията ми на риба през последните 15-тина години до критичния минимум. Но, след множеството диетични експерименти, на които съм се подлагала, установих, че рибата спомага за намаляване на обиколката на талията ми, затова станах относително редовен консуматор. Сега се стремя веднъж в седмицата да хапвам пъстърва или друга риба, при положение че по-рано ядях веднъж на няколко месеца. В този ред на мисли, за предпочитане е някой друг да ми я приготви и ако може - по-далеч от вкъщи.

Та, да се върна на язовира. Около него има няколко заведения, в които човек може да си хапне прясна рибка и да се порадва на пейзажа. Едно от тях, което преоткрих наскоро, е комплекс Лазур. Той се намира на източния бряг, близо до язовирната стена. Честно казано, отдавна го бях отписала, защото все още в мен се таеше едно разочарование отпреди няколко години, поне що се отнася до кухнята. Комплексът е разположен на стратегическо място и гледката от градината е невероятна. Хотелската част предлага 16 стаи с всички удобства, а ресторантът ..... – за него ми е думата. По всичко личи, че кухненския екип е сменен от последното ми идване. Ресторантът предлага богато меню, като любителите на морска храна ще намерят достатъчно разнообразие сред основните ястия и аламинутите. Като се започне от рибната салата „Лазур“ и се премине през пържените, печени или панирани бяла риба, пъстърва, шаран, сом, уклей, лаврак и ципура, та се стигне до сьомга със сос „Холандез“, бяла риба върху канапе от спанак и рибни шишчета. За нелюбителите на рибните ястия също е помислено. Сред интересните предложения са свински стекчета с бекон и сос „Джак Даниелс“, свинско „Ришельо“, пилешко роле „Лазур“, сръбска скара, сачове, различни меса на пещ и т.н. Десертите също не са за подминаване. Може да опитате уникална шоколадова кошничка, пълна с вълшебен, пухкав шоколадов мус, класически крем „Брюле“ с хрущяща захарна коричка, френска селска торта или чийзкейк.

Но, какво е удоволствието от храната, ако ти я подняса някой намусен сервитьор. В „Лазур“ обаче не е така. Тук всички сервитьори са повече от любезни, предразполагащи гостите да се насладят до край на вкусните ястия и страхотната гледка към язовира.

За рибарите-къръци, които са окупирали близкия бряг, също е помислено. Могат да си поръчат риба, хваната от други, да им я приготвят, а благоверните, които се чудят по цял ден какво да правят – да им я занесат.

Ако решите да ми се доверите и да посетите този комплекс, ви препоръчвам да се запасите поне с по два стомаха, защото изкушенията са много, а възможностите – малко.